Маршрутът

Редом до каменливото русло на малка планинска река, между отвесни скали, се вие асфалтов път  – единствената връзка на граничните села с вътрешността на страната. Някога населението на тези села е живеело в страх, заради пропагандата за евентуално нападение от съседната страна. Тогава е решено, че тази красива река може да бъде пожертвана в името на сигурността. Заложено е отбранително съоръжение с взривове в скалите, които да се задействат при военно положение и да отрежат пътя за настъпление на врага през планината.
Не, това не е измислена, нито дори стара история. Това място съществува на някогашната притегателна бариера за жадуващите свобода извън Желязната завеса.

Днес врагове няма. Реката е все така сгушена в живописното ждрело, а пътят е единствения проход към железните останки от Студената война. Защитена територия гарантира, че мястото е убежище за дивата природа, запазена, заради ограничения достъп на хора за десетилетия наред. Тази изолация обаче е съхранила и облика на граничните региони, които ви каним да посетите с колело.

Румъния

В Румъния маршрутът минава през най-старта железница при Оравита. Друга забележителност са останките от крепостта Терезия по пътя към Петривола. Оттук маршрутът следва р. Дунав и ЕвроВело 6. При националния парк Железни врата реката е широка само 150 м. Мястото е чудесно за велосипеден туризъм, а на времето достъпът е бил разрешен само със специален документ. Интензивния минодобив край Молдова Нова е жив спомен за комунистическия режим. Пътят следва Дунав, а от другата му страна надвисват варовиковите скали, където се крият впечатляващи пещери и места пълни с история.

 

Сърбия

След пресичането на р. Дунав при впечатляващия пролом Железни врата веломаршрутът преминава от западната страна на планинската верига, дала името на Балканския полуостров. Участъкът между сръбските градчета Неготин и Зайчар се доближава само на няколко десетки метра от границата. В този район се намират Роглевските пивници, които са обект на ЮНЕСКО и предлагат традиционни вина и ликьори. Натовареният трафик между Зайчар и Княжевац може да бъде избегнат по паралелен път, но в една част афалт липсва. Следва спускане към град Пирот и достигане до Димитровград на границата с България.

 

България (Калотина) – Македония (Струмица )

Маршрутът, влизайки в България, използва пограничните асфалтови пътища на Краището през мозайка от планини, котловини и долини. Паметници и изоставени обекти от граничния контрол напомнят за времето на Студената война в отсечката Трън – Кюстендил.

Планинският релеф на Осогово отдалечава маршрута от държавната граница и той минава през Кюстендил – център на българското овощарство, богат на лечебни минерални извори и архитектурни забележителности. Нататък трасето следва десния бряг на р. Струма до университетския център Благоевград, след което се отправя на запад и се изкачва до Делчевски проход и границата с Македония.

След спускането до Делчево, пътят с плавно изкачване поема на юг през подножието на Влахина планина и минава през туристическото градче Берово в полите на Малешевска планина. Изкачването до курортa Суви Лаки е последвано от стръмно спускане през Огражден до плодородната Струмишка котловина и град Струмица със своите интересни исторически и археологически забележителности.

Македония (Струмица) – Гоце Делчев (България)

Напускайки Струмица, маршрутът поема на изток, обратно към България, следвайки пътя между сгушените в северното подножие на Беласица селца, както в „македонската“, така и в „българската“ част на планината. Запазените широколистни гори с вековни чинари и питомни кестени са уникален естествен декор на трасето, а на север се разстилат панорамни гледки към долината на р. Струмешница и южните склонове на Огражден. По-нататък пътят пресича река Струма и плодородното Петричко поле и се изкачва към седловината Парил между пленителните Пирин и Алиботуш планина. Минава през две бивши гранични застави – сега хижи, както и селца, останали в забранената за достъп зона по време на Студената война и никога не сдобили се с асфалтов път. След седловината трасето се спуска към долината на Места и спокойния и уютен град Гоце Делчев с интересни архитектурни и исторически забележителности. Предстои маршрутът да навлезе в прохладните иглолистни и смесени гори на Западните Родопи.

България – РОДОПИ

Високите Западни Родопи са предизвикателство с пресечения терен и денивелации, но всеки изминат километър възнаграждава велосипедиста последователно с гледки на поляни, речни долини, гъсти гори и скалисти склонове. Маршрутът преминава по път, пресичащ планината с възможности за обиколки на юг до запазени артефакти от границата и дори каране по самата граница. Тази част от планината е емблематична със запазената си природа и биоразнообразие, както и с гостоприемството на родопчани.
На изток Родопите стават по-ниски, а долините – по-широки. След Златоград маршрутът напуска главния път и се изкачва към крепостта Устра. От Кърджали до Ивайловград се откриват широки гледки, но няма големи изкачвания. Ако Родопите са ви харесали, преди да ги напуснете, няма да сбъркате, ако направите обиколка южно от Ивайловград.

Гърция – България (Лесово)

Спускането в Тракийската низина е на гръцка територия и минава през Кипринос и Петрота. Така се стига до Свиленград, който на световната велокарта е начало на множество пътешествия в Азия. Нашият път обаче продължава много близо покрай границата и пресича оградата на буферната гранична зона, където се намира средновековната крепост Букелон край с. Маточина. Днес българо-турската граница все още е строго наблюдавана. Граничните съоръжения, макар и излязли от употреба, не са премахнати. Карането през Сакар е особено спокойно, а толкова близо до границата напомня за края на света. След пресичането на Тунджа при Сремския пролом маршрутът преминава в Р Турция.

Турция

Маршрутът влиза в Турция, спускайки се от Дервентските възвишения, по течението на река Тунджа, като настилките се редуват между асфалт и добре поддържан валиран чакъл. Междуселски пътчета се вият из хълмиста територия – мозайка от смесени дъбови гори и открити пространства. Тук са и местообитанията на застрашения царски орел и други интересни видове. Пъстрият Одрин, прочут с пехливанските борби, красивата си джамия Селимие и други архитектурни забележителности, приканва към опознавателна разходка. След това пътят продължава през земеделски район до Къркларели. Поемайки отново към България, маршрутът минава през западната част на планината Йълдъз/ Странджа, където гората обхваща все по-големи площи и става по-гъста и висока.

България – Странджа

При ГКПП Малко Търново маршрутът отново влиза в България и минава през Природен парк Странджа – най-голямата защитена територия в страната и първенец по видово разнообразие. Редуват се настилки с асфалт и чакъл. В района на село Сливарово, останало навремето в забранената гранична зона, могат да се видят изоставени портал, кльон, вишка, застава. През самобитни селца, уникални природни ландшафти и лонгозни гори по течението на река Велека, маршрутът достига черноморския курорт Синеморец. Само десетина километра на юг остават до скалистите брегове на Резово, където Пътят на Желязната завеса достига своя финал! Една вишка пред гранично-полицейския пост все още строго наблюдава устието на реката, разделяща България и Турция и напомня, че преминаването е забранено. Остава надеждата, че на това място скоро ще се осъществи проекта за изграждане на граничен контролно-пропускателен пункт…